and again, and...

yep! instead of dripping the final drop that will spill the glass over they keep pouring out a whole drum over the glass... true, i can swim, but i'd rather prefer to langolierize 'em.

beyond agile

Heard about agile programming? Well, do you know what is beyond agile? Yes, I can wait. But if you know the answer, it's not likely that you'll be reading this. Or anything for that matter. See, what I call fluid programming, is not for just about everyone. What is fluid programming - it's like being hit by a slice of lemon wrapped around a brick (courtesy to D. Adams) while chasing shadows in a pitch black labyrinth... blindfolded. What's with the blindfold in a pitch dark anywhere? Just take my word for it. And how shadows are being cast in a pitch black anywhere? Beats me. It's not so much like foretelling by throwing remnants of bones up in the air, but more like taking a guess on where did a sneeze went yesterday morning - the one sneeze you had last month, that is. Seems like my summer assignment in beans-foretelling missing values in a heap of Excel tables was the initiation into this endeavour. This everyday rewriting of a form of already quite complex logic. Trying to grasp a piece of infinity... Actually, with the proper amounts of humour it's bearable, but what happens when the supplies of humour are depleted? We'll find out in the next week's episode...

# written under the influence of Zoo York (by Paul Oakenfold), listened from a random video from video.google.com that used it as a background sound. those violins, those violins...

безпомощност

Вчера, в рамките на един разговор, излагайки свои виждания за определени психологически аспекти на човешкото поведение, останах неприятно изненадан когато се оказа че почти дословно това са размисли на свъсем друг човек, който дори и книга е издал относно тях. Все пак това не е моята област на експертиза и е нормално (или поне така си мисля), да не съм запознат с достатъчно голям брой съществуващи трудове в нея. И все пак остана нагарчащото неудовлетворение, че не съм успял д асъздам изцяло нова единица от човешко познание. Което от своя страна е неминуемо с значителното разрастване на човешкото познание и практическата невъзможност един човек да бъде запознат с всичко известно до момента, с цел когато създава, да не повтаря някой друг. А разработвнаето на система, която да обхваща всичкото известно познание, с цел лесно намиране на повторения, поне на пръв поглед, съвсем не ми изглежда като лека задача. Но дипломна работа се задава в обозримото бъдеще, така че може да захвана поне това как би трябвало да се подходи към разрешаването на проблема с проектирането, изграждането и управлението на процесите на проектиране и изграждане на подобна система.

пс. Само да отбележа, че от доста време ми се върти из главата и един друг, свързан с този, проблем. Човек да не споделя създадено знание, поради опасение, че то е прекалено очевидно (или поне на него изглежда такова), за да не е представено преди това от някой друг. Само дето то често си е съвсем новичко за широката публика и въпреки това никога не достига до тях. Но за това в друг разговор.

Жени, престанете...

... да си вирите кратата! Не, нека се изясня! Крачолите на панталоните ми съвсем не са за почистване на обувките Ви. Без значение дали стоя прав до Вас или съм седнал, из градския транспорт, работна среща, или на лунна дюна. "Извинете" не оправя нещата, първо, защото инцидентите са редовни, и второ, защото "извинете" обикновено не присъства. Вземете се съобразявайте малко с околните. Аз, всъщност, май забравих на кого говоря.
Не че заплашвам, ама под тоя стрес ще взема да развия тикове с ръце, неблагоприятни за цвета на вашите скули. Странно наистина, че ще се проявяват само когато имам маркер под ръка, но това е живота - странно нещо.

извън

Поради заетостта покрай магистратурата и значителната преработка на едни мои прозорци за коледната версия на един от проектите ни времето непрекарано в сън клони към минимум, а
времето прекарано в размисли по свободни теми просто не съществува.

няма справедливост

В последния си пост от преди 2 дена споменах IDE-то което използваме на работа и вчера то се скъса да забива сякаш замаено от звездната слава и изпълнено с надежди пак да се намери на тази страница. То, че така става е очевидно, но уловката е че това е последно предупреждение към него, че без значение как се държи повече дума за него тук не ще бъде написана.

---

Иначе вчера беше отвратителен ден в личностен план. В глобален може и да не е било толкова зле - трябва да попитам света за това.

---

Колкото до заглавието на този пост... просто констатация, направена преди доста време. Справедливостта е човешка конструкция, използвана за (само)заблуждение. А ако съм пропуснал да кажа, то сега му е времето: Човечестово е оцеляло, защото човекът е майстор в това да се самозаблуждава. А тъм където лице А заблуждава лице Б, си е пак самозаблуда - лице Б се самозаблуждава, че лице А не го заблуждава. Дори се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме.

backwards

An hour ago my IDE crashed... again. That was nature's way of telling me to go home.

Those last few days thing have been going... well, actually, they've been staying right where they are. Not only they've stagnated, but they've also prevented anything substantial from happening. Bloody world conspiracy - preventing me from happyness by throwing me into molasses! :P Like the worms say: "Just, you, wait!"

And this is in memoriam of times long passed.
"In trying to find out who I am, I missed being whoever I am."

ps. I do have a whole bunch of stuff to say, I just have to figure out how to pour it out into a cohesive form.

да затриеш файл

Thunar много ми допада. Толкова лесно се вършат някои неща с него. Ето, например, снощи с лекота започнах да трия директория (избрана вляво) вместо файл (избран вдясно). Кажи-речи се усетих навреме и днес уж правих "undelete" (с reiserfs съм, така че почти е възможно да се направи undelete). Довечера ще се види резултата, защото тази сутрин не ми стигна времето за това. Като стана въпрос за недостиг на време - OpenFest-а тази година "леко" ще го попропусна именно поради неотложност на разни други задачи.

not unlike a dream

These last few days were not quite ordinary, more like a sting of dreams, rushing after each other. Do not get me wrong, I do not mean the blissfull happy dreams, nor sordid chilling nightmares. I mean the kind of dreams that have a lot of things happen so fast, that when (and if) you ever take a second to look back (or try to recollect the dream) it all seems like... nothing actually happened. The sort of pushy emptyness going for the lunchbreak passing along the fruitcake only to splash upon the eventuality of tomorrow's stale bread. Or maybe, just maybe, I have no clue what i am talking about. But I do know that I even forgot a birthday yesterday. So something must be cooking, otherwise the smoke wouldn't be going back into the chimney, right?

ps. Looking for a quote from Lewton I found the lyrics to the song sang by Samael.

анти-техномаркет

Преди около месец, бях решил да си купувам слушалки. Най-близкият ми "технологичен" магазин е Техномаркет-а в Sofia City Center. Разбира се, за да разбера кой е най-близкия до мен магазин, съм минал през уеб сайтовете им. Та, на страницата на Техномаркет уж има каталог със стоките, техните цени и в кои магазини от веригата е налична всяка стока. Та, съставих си аз един списък на слушалките с марка Panasonic и Sony, които се предлагат с гаранция. (Това, колко много стоки, включително и скъпи, включително и от "големи" марки, се продават без гаранция, успя да ме учуди.) И отивам аз с този списък в магазина и нищо от него не намирам. Може би тук е мястото да спомена и че на страницата им се кипри следното предупреждение:

"Уважаеми клиенти, цените в www.technomarket.bg се обновяват на всеки 1 час. Възможно е несъответствие на посочените цени в сайта от действителните цени в магазините."

То за цените е ясно, а за наличността по магазини??? До края на същия ден наличността на фантомните слушалки в страницата им не се промени, въпреки че не мога да гарантирам дали не се е променила и в самия магазин. Както и да е, подминах случая и две седмици по-късно брат ми, за който всъщност бяха слушалките, си купи някакви - просто отишъл в магазин и си харесал някакви.

Което ни води до днес. От около седмица съм хвърлил око на един комплект зарядно и батерии на промоция в Метро (видях ги от каталога им с промоции). "Малко" отклонение: те в Метро са над това да имат каталог на това какво по принцип има в магазините им, какви са му цените (пък дори и да са от миналата седмица), и дали е в наличност. Съвсем не твърдя, че поддържането на подобен каталог е лека задача, но ако той се опреснява ежеседмично или в краен случай ежемесечно трудността за реализация определено намалява. Но да се върнем на Техномаркет. Днес сутринта трябваше да се разходя до Метро-1 (това на Цариградско шосе) и да си взема зарядното, а след това да си куп някакъв цифров фотоапарат от Техномаркета в Sofia City Center. Обаче нали съм си мързел, реших да проверя дали зарядното го няма и в Техномаркета. Според страницата им го има. Същата цена, същия модел, същите 4 батерии АА от по 2100 mAh, включени в комплекта. (Това, че определен артикул в Метро на промоция е на същата цена като на без промоция в друг магазин, е съвсем отделна тема.) В крайна сметка не можах да реша какъв фотоапарат да си купя - поради прекомерно големия брой мнения, които прочетох :) и отивам до Техномаркета само за да си купя едно зарядно... но какво ме очаква там? Първо, едва намерих комплект с тази цена. Обаче в комплекта самото зарядно е съвсем съвсем различно. По-голямо, по-тежко, по-грозно (въпреки че последното е изцяло субективна оценка). Същата серия - BQ, но някакъв по-стар модел - цифрите определено се различаваха. В каталога на сайта на Техномаркет няма снимка, но в каталога на сайта им модела е съвсем същия като този от Метро, обаче точно тези като от Метро са на други цени и/или с други батерии. Викам си, и аз съм човек, може да съм сгрешил номера, прибирам се и чинно проверявам. Не само че в каталога им няма тази модел, който всъщност имаха в магазина, ами и този който нямаха в магазина си отговаря именно на очакванията ми. Т.е. не може да става въпрос, че наличноста на искания от мен артикул е изчерпана. Което пък поражда през колко време се опреснява онлайн каталога на безумната верига магазини и има ли някакъв контрол или просто са решили да хвърлят зарове. Още едно провинение и ще ги бокотирам, колкото и маловажно за тях да е това. Ако е преди да се спра на модел фотоапарат, ще ме загубят именно като клиент с голяма поръчка.

Хващам се да чета help-а на vim, че да се поуспокоя малко.

на лов за...

Не че изчаках да мине полунощ, за да мога да си спазя традицията - да пиша от днес за вчера, не че и тази "традиция" е умишлена, просто...

Вчера беше ден за лов на потайности. Първо лових проблеми из последната версия на системата. А те проблемите хитри, крият се из разни дупки и сенчести места и не се показват много много. После лових какво причинява проблемите, а те причините изучили на проблемите номерата и се захванали да ги усъвършенстват. Четвърт ден в преследване на невидими ситуации почти ме накара да вярвам в магии. За сметка на това пък ловът на решения бе приятен. И успешен, разбира се. Ако има още проблеми, то или са наистина майсторски скрити и си заслужават да им се размине този път, или вече са трофеи.

Пак се заразписах на Python (не вчера, тъй като *наистина* имах работа за вършене), но надали до седмица ще съм достатъчно доволен от постигнатите резултати, за да ги публикувам.

Докопах се до старото ми Lego и половината вечер си сглобявах разни колички. Интересно дали това не е намек да изкарам шофьорски курсове?

Печена тиква, а ла Душко Добродушков, само че приготвена както я прави баба Донка. Добре че беше преди Lego-то, че в противен случай не знам дали нямаше да изстине преди да я нападна... разбира се, че нямаше!

Рапорт предаден!

I... am... very... DISAPPOINTED!

Quite an interesting fact was brought to my attention yesterday. Actually it was me who brought it but it was while answering somebody else's (my brother's) question, so they (he) may take a litle bit of credit for it.
Superman has Lois Lane.
Spiderman has Mary Jane Watson.
Batman has... nobody, actually.
No wonder why I relate to Batman more than any other superhero. (And don't even think about going into a discussion wheter he's gay. He is NOT. At least as far as I am concerned.)

---

Снощи се опитах да отида на театър. Казвам опитах, предимно защото не успях. На сайта на постановката пише, че билети се продават след 20:30. На друга страница пише, че самата постановка започва в 21:00. А на разни други страници просто пише 20:30 без да се конкретизира точно какво, по дяволите, започва в 20:30. То, постановката се изтрае в някакъв бар, затова и организацията е такава... различна от стандартния театър. И какво, отиваме в 20:40 и ни казват съжаляваме, представлението започна, елате следващата сряда. То, аз съм си виновен, че чета много и разсъждавам прекалено. Но не е и като те да са се постарали да не ме подведат.

И за капак чаках 30 минути скапания рейс. Как в 21:10 автобус номер 94 ще е през половин час, това е абсолютен връх на тъпотията. Момент, има и още. То всъщност един 94 замина за гараж, вместо да направи обратен курс (чаках на спирката до СУ). Аз за 20 минути пеша стигнах от нас до Одеон (за да не закъснея за срещата) и така да се развие вечерта. Както казва Гари Олдман:
I... am... very... DISAPPOINTED!

2006-10-16

Вчера (16 Октомври 2006) беше... Не мога да реша дали беше странно интересен или интересно странен ден.
Дима имаше рожден ден (честитих й го по ICQ[1]). Валеше. Ходих на кино.
Последният път когато ходих на кино с Дима (всъщност последният път, когато съм я виждал наживо) също валеше.

За някой неща май е по-добре да не си спомням.
Always look on the bright side of life...

[1] Опа, издадох се, че все пак съм пуснал ICQ. Но причината за това съвсем не бе Дима, въпреки че май и на Светльо ще му издърпам ушите, ще си променя паролата в ICQ на нещо случайно (което да не мога да запомня) и ще видим тогава...

some people never learn || някои хора не могат да се научат

Today I was a victim of spam (a chain message to be precise) from a certain person known to me. That is why I start the following blog:

http://food-for-spammers.blogspot.com/

Unfortunately, I do not remember this person's e-mail address, but I have it written down at home. Meanwhile I publish the means to contact another person that refused to learn why spam is something that I strongly dislike.

-----

Днес пак бях жертва на спам (и по-точно на верижно съобщение) и мой познат. Затова и започвам следния блог:

http://food-for-spammers.blogspot.com/

За съжаление, e-mail-ът на днешната личност не си го спомням, но го имам записан вкъщи. Междувременно публикувам контактите на друга личност, която отказа да се научи защо спамът е нещо, което съвсем не ми е по вкуса.

python + bookmarks + how not to spend a day

I've had a bunch of bookmarks.html files (the file in which Firefox stores its user's bookmarks) laying around for a long time. Sure, I had to merge them with my current bookmarks and remove the duplicates, but I never seemed to find the time and will to make the effort. So this is about something else. The icons for the entries are stored in the files also and it is those icons that enlarge the files. Of course nowadays the storage space is huge and cheap, so 200K should not make a lot of difference (even 5 times 200K) but it bugged me. And it bugged me good. Well, no more. Yesterday I wrote a python script removing them. I admit that what I wrote is a bloated and clumpsy thing, but still it is mine.

Oh, I have nothing against writing in python something for personal use. The regret for yesterday is all about the useless stuff that filled it - the missed opportunities like not having breakfast and lunch, like relighting the anger for a person that does not deserve any attention whatsoever, or failing to start the long anticipated reinstall of my Gentoo box for I had messed it up pretty darn good.

vim + terminus-font под win32

Денят днес започна отвратително, но явно се засрами и засега полага усилия да се поправи.

Успях да подкарам terminus-font под Windows (разбира се че на работа - вкъщи имам само Gentoo), и да си го ползвам, ползвам, ползвам... включително и във vim (удебелената версия на шрифта), както и в самия PowerBuilder (стандартната версия на шрифта).

http://lowing.org/fonts/Free/fonts-terminus.zip

Предният път бях се мъчил с някакви TrueType версии, но вече не помня какъв точно беше проблема, само че не ставаха за нищо.

Отивам да пиша...

една от пропастите

http://hardtrance.blogspot.com/2006/09/aka.html

нямам какво да добавя

Then we will fight in the shade

And so it came to pass that I did stumble upon the trailer of the 300. It was by the gracefullness of motion, adorned by a speck of speech, that the beauty of it all took over me. For I said that I liked it and in time in its fullness I will take delight.
And that is all.

so, here we go again...

I purposefully did not post a couple of entries that I have written. It was just pointless in poluting the whatever-verse with such uselessness. Even for the sake of researching uselessness there are better samples. So, what is this and does it have a purpose for as far it was not evident. Well...
No, just a weekly report of what did and did not happes, made for the express purpose of keeping the blog alive with something new.
List of things that happened:
- my parents came to visit.
- my brother did finally meet with his girlfriend (or something).
- the weather worsened.
- I keep digging around the awful code of the brain-damaged coleague (he *MUST* be brain-damaged or he would not have written this... I really do not know what to call it).

List of things that did not happen:
- I did not manage to study during the past weekend.
- I did not receive my diploma (damn lazy university administration).
- I did not win the lottery - it's much harder to win when you do not play, but still...
- I did not do those backups I keep pushing myself to do.

Oh, and I did fall in grief for I successfully updated my old machine (adab) to gcc 4.1.1 and glibc 2.4 but one of my favourite apps does not compile (and the Internet has nothing on this particular problem), so I am going for going zen about it.

Have a nice day!

по дяволите!

Последната седмица не съм писал защото чета чужд код и съм покрусен от умишлената (а дали е умишлена?) некадърност, с която е написан. Събота и неделя едвам се посъвзех...

Всъщност започнах този пост по друг повод, но се отказах... засега. Ще видим дали в скоро време няма пак да се раздуха затлеялото огнище на проблема кой колко пари иска да му се дадат само защото е присвоил чужд мозъчен багаж.

вчера || yesterday

дет` се вика мързел. излежаване и успокоение на нервите. разглобих си единия вентилатор на компютъра, почисих го, смазах го и вече не бръмчи като излитащ хеликоптер. обнових си BIOS-а до последната налична версия, обаче пак не успях да си изключа вградената звукова карта. Gentoo-то проклето пак я вижда, въпреки че май не в него е вината. мъка. то поне да беше карта като карта, ами то... мъка. цял ден се стремих да не размишлявам и почти го постигнах. вечерта гледах на BBC филма за Леонардо да Винчи - от онези с вестник Капитал. е, па не ми `ареса. можеше повече съдържание да има и по-малко актьорска игра. явно ме е хванал вирусът на формализма.
ще видим днес какво ще е менюто...

-----

as they call it - lazyness. lounging and relaxing the nerves. i did disassembled one of the fans on my computer, cleaned it, greased it and now it does not sound like a helikopter is taking off. i updated my BIOS to the latest available (but not the beta) and still i didn't succeed in disabling the built-in sound card. the bloody Gentoo still sees her, though it may not be his fault. torment. at least if it was a card like a card, it's... torment. the whole day i aimed not to ponder over anything and still i succeeded in doing so... for the most part. in the evening i watched the BBC's documentary about Leonardo da Vinci (the one that was with the Capital newspaper). i did not like it. there could be more facts and less actors play there. seems like i cought the formalism virus.
we'll see whats on the menu today...

междуредие

Много време мина, много неща се случиха. Предимно лоши. Но всички сложно вплетени едно в друго. Преди да ги разплета за себе си надали ще пиша за тях. В една дума: разочарование.

материал за четене

Изчетох ето това. Сега се заканвам на ето това. Ще видим...

поредната доза недомислици

Пиша това импулсивно, така че най-вероятно изложението ще е накъсано.

Поредната новина. Аз ли съм параноик или виждам как на някой може да му излезе по-евтино да даде подкуп за по-висока оценка, отколкото да си плати таксата за обучение? Да не говорим как има постоянна инфлация на оценките (не само в България, но и в световен мащаб). Как всеки се стреми към 6 не чрез придобиване на съответното знание, ами било чрез подкуп, било чрез преписване, било чрез експлоатиране на състрадателността на оценяващите (например, защото, видиш ли, ми трябва за общежитие). Да не говорим, че има и вътрешноинституционни машинации и натиск при определяне на някои оценки.

Вместо да се направи *стабилна* основа при определяне на оценките и *след* това да се прави нещо на база тези оценки.

В момента от същия този проблем страдат и стипендиите. Като там има и допълнителен *интересен* момент - в някои университети масово се пишат високи оценки, а в други - ниски. Може да си най-умния в един университет и *да не взимаш* стипендия, а друг в друг университет да е най-зле (или хайде посредствен да бъде) и *да взима* стипендия.

Тук въобще не коментирам дали таксите трябва да са ниски или високи. Като са толкова големи разходите по издържането на студенти, да се намалят бройките, да се оптимизира администрацията - не да работят по 4 часа на ден като през половината време са в "почивка". И определено не всеки влязъл да излиза със степен! Да ме е срам да кажа какво и къде съм завършил. Каква е целта? Всички граждани на Република България да са вишисти? Те и сега повечето са, но имат знания колкото един компот, за сметка та това пък могат да преписват като за финал на световно.

Спирам преди пак да ме стегне сърцето.

netlessportage

Днес пуснах новата версия на netlessportage. Можете да я изтеглите от тук. "Новото" е предимно по отношение на реализацията и промени по интерфейса не са правени. Единственото изключение от това е че на една от командите бяха премахнати префиксите за указване на аргументите, т.е. вече е фиксиран редът на указването им. Качеството на кода би трябвало да е дръпнало напред значително, като съм се стремил към преизползваемост. Кой знае на кой ще му хрумне да ги импортира тези скриптове, но поне вече няма пречка от моя страна, който и да е, да го направи.

Nevermore!

Днес за пореден път си имам проблеми с използването на ICQ. Не ми казвайте, че е от клиента, защото не е. Не мога въобще да се свържа. Знам, че и други са имали подобни проблеми в миналото, но не съм намерил някой, да е изнесъл информация това да му се случва за поне 15-ти път. Много ме съмнява да ми имат зъб лично на мен, но ми е достатъчен факта, че не мога за ползвам ICQ. И преди съм се заканвал, че ще спра да го ползвам, но поради неохотата на кореспондентите и проблемите свързани с използване на ICQ транспорти в Jabber винаги съм се завръщал. Никога вече!
Което ми напомни за "Nevermore!" от Гарванът (The Raven) на Едгар Алан По. Трябва да се хвана да го прочета. Творбите му ги има в проекта Гутенберг, но пък и в Хеликон-а попаднах на книжка с тях в оригинал и все още се колебая - откъде?
Но да се върна на така омразното ICQ - търсете ме в Jabber като "martin [at] jabber [dot] minus273 [dot] org" като разбира се подмените "[at]" с "@" и "[dot]" с ".".

п.с. Дипломирах се. Тя новината е стара, но нещо не се е стигало до блогосписване... досега.

Остатъците от деня

Съдейки по остатъците от деня, той беше противен, нахален, озлобен, нереално грозен с многобройните си обрати и това, което най-много ме радва - привършващ.

не съвсем

Най-сетне "решавачката" ми на судоку проработи. Почнах я преди два дена и бързо я написах, но в бързината бях създал няколко много досадни грешки. Тя може и вчера да е работила, но да не съм разбрал, защото имах прекалено много излишен output. Днес го поразчистих, разбира се попромених и някои неща по самата логика, и си работи. Тествах я с няколко задачи от websudoku.com и се справи с всичките. Ето тук има една online "решавачка", но dzver май не е много уверен дали би решила всяко задание. (Едно задание го реши на два пъти - на първия пас само един ред попълни, а на втория всичките, базирайки се и на частичния резултат от първия пас. Не му знам логиката, но явно не е като моята). Проблемът е, че моята е написана на Python и идея си нямам как да я направя по-достъпна - web, gui (в момента началните стойности се записват в самия скрипт). С web програмирането съм много изостанал, а все още не съм се захванал да правя графични интерфейси с Python, въпреки че съм разглеждал някои възможности (предимно PyQt и Tkinter). Не че скрипта ми е много велик (най-обикновена рекурсия с изчерпване), но ако има някой заинтересован, мога да му го пратя, пък ако иска да му прави някакъв интерфейс.

---

portage-2.1 е stable!!! Много радост, много чудо. Само дето тъкмо днес няма да имам време за него - ще се изживявам като хардуерист в помощ на чичо ми. Не че имам нещо против както ми е тръгнало днес да се справя с камерата и монитора му при все че в момента идея си нямам какви магии ще им правя като ми попаднат в ръцете.

---

Най-лошото, обаче, е че сред плановете ми за деня дипломната ми не успя да се вреди. Има някакви слаби надежди да ми се лепне към края на деня, но дано имам сили, че то тоя път до Надежда (2 седмици с камили) може съвсем да ме съсипе.

---

Много се разписах днес, ще вземат да ви заболят стомасите, я бегом марш на разходка!

withheld

I feel "like destroying something beautiful."

като за последно

Колебая се между 103 и 104. Ама хайде нека е 103, че е и просто число.

Вчера...

...победих crafty. Вярно, че го бях настроил, колкото се може по-слабо да играе, но все пак го победих след една доста дълга серия от разромяващи негови победи над мен. Което все е нещо. За съжаление радостта ми не трая дълго (ах, каква радост беше), тъй като 6 часа след мен и брат ми го победи. Все още не съм разглеждал играта на брат ми, но... толкова ли те се стърпя и той, да ме остави малко да се порадвам.

Следобедът мина тихо в Домата на "6 септември" на чаша Столично и мексиканска салата. Поне наваксахме с Тишо де-що се е случило за последните два месеца. Доматът май ще ме спечели за седянка в неделя следобяд.

А останалото някакси се изплъзна между пръстите и денят завърши безславно с изчитане на поредните n статийки от wikipedia. Не можах да намеря информация за Бейнеус Гатрикс. Ще поправим тоя пропуск, веднъж да си защитя дипломната. 7-ми иде.

нещо

Седим и мислим. Седим и мислим. Седим и не можем да не мислим. Седим и мислим за това как да спрем да мислим. Седим и мислим, че е невъзможно да спрем да мислим. Седим и им се чудим как го постигат. Седим и човек би казал, че мислим все едно шах играем. Седим и мислим как не трябва да продължаваме да седим. Седим и мислим за всичко, което ни изглежда очевидно и се чудим дали и за другите е такова. Седим и се плашим да кажем каквото и да е, да не би да повторим някой. Седим. Седим и седим. А, на мисленето май му се свърши дъхът!
Ставаме и излизаме през вратата.

А пред нас - стол.

tomorrow will be a new day *smirk*

"It's called a changeover. The movie goes on, and nobody in the audience has any idea."
-- Narrator, Fight Club

Call it a breakpoint [1], though I do not know of any debuggers for real life that will be able to utilize it.

[1] As in programming, not the other stuff.

jazz, шах и отпуска

В петък и неделя гледах партиите на Веселин Топалов. Усещам как пак ме грабва тази игра. Определено ми е интересна (особено с това че шансът не може да ми пречи да печеля :)), но не е и като да имам тяхното мислене. Установих че разчитам, че "ако противникът няма фигури, няма да има с какво да ми създава проблеми", което е много порочна мисъл, защото води дори до размяна на фигури и патови ситуации. Освен ако противникът не е по-зле от мен и накрая не се окажа с малко, но все пак повече от неговите, фигури. Целта е да матираш, а не да не те матират. Не че второто трябва съвсем да се пренебрегва. Гледах, гледах и на моменти не доумявах защо не си обират някои фигури, но рано или късно всичко се изясняваше (досега не бях разглеждал наистина качествени партии шах). Един дървех шах ще е на път за София следващата седмица. Ще видим Христо и Илко за колко добри се имат на тази игра. Определено мога да давам отпор, но не мога да владея/водя играта. Засега...

Една седмица съм в отпуска, за да понапредна с дипломната си, че юни иде.

Колкото до jazz-а - той е фонов шум през последните няколко дни. Въпреки че може би не точно jazz трябва да пише на етикета му. Нещо такова...

трохи

Малкият компютър се справя доста успешно със Скайп.
Вчера успях да инсталирам принтера на големия компютър - то не бяха одисеи, то не бяха чудесии. Не че ми трябваше, ама един приятел, на който бях заел кабела ми за принтера, се съмняваше да не го е повредил.
И естествено вчера нищо не мина, както беше планирано и сега ще пропусна една Витоша, за да наваксам с дипломната.

да, вчера бе отвратителен ден

успях да си наруша седмичното въздържание от обяд.
на връщане от работа се срещнах със същата онази личност, която преди време ми пращаше умопобъркано спам.
за капак въобще и не пипнах нищо по дипломната си, имах сили само да заспя.

всъщност преди да заспя все пак успях да подкарам звуковата си карта малкия компютър. след няколко неуспешни опити преди време, най-накрая се преборих със страха си и този път успях. довечера ще тествам как се държи скайп на нея, че леееко не достига до конфигурацията, която би трябвало да издържи Скайп (според сайта на Скайп), но ще видим ние тази работа :)

и все пак си остава предимно безславен ден

днес ще бъде отвратителен ден

започна се с какво сънувах, какво закусвах, какво се случи по пътя към работа.
нито съм първия, нито ще съм последния който са го изпръскали, но това си беше прекалено.
из едни задни улички (разбирай не Иван Асен 2) има една локва на цялата отсечка от улицата между две пресечки, вървя си аз по тротоара и за 2 секудни време се появи иззад завоя някакво малко ванче (знам ли какъв точно тип количка беше) мина по тая отсечка, през локвата и после пак зави в посоката откъдето бе дошло.
реагирах колкото да не ме изпръска 2/3, а само 1/3. ама и това си е много. 10 секунди по-рано или по-късно и щеше да ми се размине. и не е и шофьора да е целял да ме напръска, защото ако бях по средата на улицата щеше да мине през мен - въобще не би реагирал при подобна скорост. и ето къде е проблема, ако тъпото копеле не караше с подобна бързина, щях да съм си сух и той нямаше да е адресат на няколко проклятия.
а като знам и какви глупости останаха за оправяне от вчера на работа... омръзна ми да съм тестов обект на итеративно проектиране! [1]

на всички, които ще ми кажат че това е просто вода: не, не е просто вода, по същия начин, по който и това, което тече от чешмата, не е просто вода.

[1] Снощи гледах едно филмче за Дийкстра и там се споменаваше итеративното програмиране. Хареса ми. Драматичното е че стадата хора са именно толкова умни - колкото едно стадо. Нищо добро няма да види човечеството от разрастващия се идиотизъм [2].
[2] С "идиотизъм" определям това явление, за което частично можете да прочетете тук.

за малко

Вчера почти инцидентно отидох на кино, на "Обещанието" в новооткрития Cineplex. Общо взето останах разочарован:
- билетите се оказаха по-скъпи отколкото очаквах, но поне си попълних списъка с недостоверни източници на информация.
- самото качество на филма беше като на видеокасета от преди 10 години, коята е била изгледана най-малко 100 пъти преди да ми се прожектира.
- ефектите във филма бяха смешни - имаше места, където все едно брат ми ги е правил, но все пак имаше и места където бяха добри, колко добри - достатъчно, като за непретенциозното ми око.
- репликите (а може би преводът) на места не бяха съвсем... подходящи.
- историята е разказана като приказка, разбирай като за петгодишни, т.е. нищо по-дълбоко от две копки с лопатата.
- поуката се опитва да стане ясна, но в крайна сметка или аз гледам прекалено задълбочено или тази поука, която се опитва да се прояви, не успява.
- актьорската игра ми изглеждаше да куца. Не съм добре запознат с традициите на театралните им школи, но не ми хареса, особено на главната героиня.
- и като за капак през по-голямата част от филма се чуваше някакво техно, което бяха надули в съседното помещение. Представете се някаква сцена където фоновата музика е нещо бавно и мелодично и героите въобще не са в настроение за техно и изведнъж салона се изпълва с леееко приглушените, но достатъчно силни ритми. Съвсем неподходящо, още повече за древна китайска историйка. Повече в Cineplex ме съмнява да стъпя. Вярно, че не зависи само от тях (не знам как точно е разпределено кой е собственик на разните кутийки из City Center Sofia), ама това си е направо гавра. Щеше да ми е смешно, ако не беше тъжно.
Все пак историята не е съвсем за боклука и може очакванията ми да са били неправилно изградени. Има какво да се каже с историята, има и няколко сполучливи визуални хрумвания, но в крайна сметка бих си спестил гледането на филма, ако предварително знаех какво ще се окаже мнението ми. Просто не ми даде нищо достатъчно ново - нито идейно, нито визуално.

зелено

Вчера деня мина все на разни зелени салати.
Днес пък разходката бе сред "красиво зелени борове" [1].
Въобще зелено ми е пред погледа, само дето само там се зеленее.

Гледах The Big White (не помня как го преведоха на български). Хареса ми. Държането на Робин Уилямс с Холи Хънтър (и наобратно) още ми е в главата. Може пък да съм пристрастен, защото и двамата са ми любими актьори.
Сравняват филма с "Фарго", който не съм гледал, и общо взето го хулят, че заема (от Фарго) прекалено много.
Но на мен пък си ми хареса.

[1] Ели 16:4

не съм

не съм се стремил да направя един месец без пост.
не съм се стремил да скрия пълната картина на бурята в главата ми.
знам, че нещата, които бушуват не мога да предам по начин, който да ви позволи да ги разберете, така, както аз ги виждам.

задобрявам в хвърлянето на боб за нуждите на миграцията на едни данни.
образуванията се оказаха доброкачествени (или лекаря много сериозно не ме е информирал достатъчно).
2 седмици до крайния срок за текстовата част на дипломната.
имах имен ден. не че празнувам подобни неща, ама благодаря на сетилите се (предимно за това че са се сетили :Р ), а колкото до пожеланията... "който може"[1] така или иначе подслушва всичко, да се надяваме че не ги е сметнал за спам.

лека

[1] до атеистите: няма начин подобна (на живота ми) последователност от събития да ми се случва без умишлено някой садист да е решил да се гаври с мен. (тук е място за цитат от Ридик, но 1) вече ме мързи и 2) крайно време е да се научите да ползвате търсачки)

2006 - 11 * 2 = ?

Изчетох "1984". Бях я почнал преди време, но я изоставих, защото други неща ме повлякоха с тях. Не че "исках" да я изоставя и просто си търсих повод. Чувствам се... усещането ми за отвратеност от света е по-концентрирано. Не е като книгата да ми разкри нещо изцяло ново, по-скоро просто доконкретизира някои съмнения. Не е просто книгата, въобще... сякаш нещо извън мен се е вселило в мен и е имало за цел "спасяването" на човечеството (предимно от действията на човечеството) и се опитва чрез мен да направи нещо, сякаш не може да мисли само, което води до това да не мога да си изключа мозъка. Сякаш са ми хакнали машината и е някакъв странен DoS, където проблема е не че не мога да си ползвам машината и евентуално рестарт би я оправил, а че не мога да си рестартирам машината, за да успея да я спра да работи.
Отделно получих някакъв абсурден верижен спам от човек, за който не подозирах, че е способна на подобни неща (чинно да препраща глупости). Сякаш се давя в глупостта на хората, коята ме залива отвсякъде (това не е породено само от този верижем спам). Навсякъде около мен кретени, жалки - не, не са жалки, не изпитвам жал към тях, а по-скоро желание да ги излича. Нямат място в природата. Ако зависеше от нея да ги бе забравила по пътя още преди доста време. Проблемът е че човешкото общество се опитва да надгради природното, а не върши особено добра работа по отърваването от плевелите... Не се изказах правилно - плевелът е нещо, което на нас не е потребно, но може би има свое място в мнението, което е извън нашият светоглед. Та, иде ми да си нарисувам едно BFG, да накарам някой магьосник да го материализира и да си изразходвам агресията. Но, уви, няма как да стане, затова отивам да го изсънувам, а на Вас написвам лека нощ и несладки сънища, че (съдейки по мен) от захарта нощно време много се пълнее.

липсата

Последните няколко дни отминаха под общия знаменател на сляпата надежда, че липсата на лоши новини е добра новина. Което не е вярно, както в смисъл, че твърдението не е винаги вярно, така и в смисъл, че един куп новини просто решиха да се позабавят с няколко дни. И ако напрежението от очакването им не ме смаже, предолагам самото им пристигане ще го направи. Защото изгледите са да не са добри новини.

Колко трудно трябва да е нещо хубаво да се случи?

Вчера беше отвратителен ден. За завчера да не говоря. Може би поредната серия опак неща започна в събота вечерта, а може би предната серия въобще не е преставала. А няколкото минути, изминали от днес, крещят с цяло гърло, че смятат да спазят традициите на предшествениците си...

Сещам се за Господ[1] и Лот... Само дето на Господ му е по-лесно да каже "пуф" и който не му харесва да изчезне.

Сещам се и за бога на махмурлука от света на Диска, сещам се и за бога на дъжда от "Сбогом и благодарим за рибата"...

[1] Аз не вярвам ТОЧНО в него, но пък историята би трябвало да е достатъчно позната, за да я използвам като препратка.

(написано рано сутрин, но публикувано едва наобяд.)

what do I want?

I want to dissolve my conscience and smirk at it while it slowly but surely loses the battle against the dissolvant.
I want to unplug my shooting-thoughts-like-machine-gun mind and forget how to plug it in.
I want to sleep, and in sleep to dream away from the nightmares of real life.
I want to buy a lightning fast machine-gun that launches rockets instead of shooting bullets.
I want to burn all currencies and chain every man, woman and child with dishonesty in their hearts and drop them in the ocean.
I want to freeze time and take infinity at cleansing the universe of almost all humankind.
I want to smash to bloody pulp the face of the one, who controls it all, again and again and again and again...

нездравинки

Тази година ми е тръгнало на болести. Хем чакам с нетърпение текущата болежка да мине, хем въобще не бързам, защото знам ли кое ще е следващото, което реши че тази година е неговият шанс да грабне 15 минути слава.

Но явно страданието ми може да е от полза на човечеството. Намерих идеалния лек за всеки оптимист. Българската здравна система. Или ще се трансформират в реалисти или ще трупясат. Ей на това се вика естествен отбор. Нека поясня:

- или сляпо ще се оставят в ръцете на лекарите, ще си губят деня по опашки и ще погинат поради немарливост

- или ще умрат от глад, защото всичките им доходи ще отидат в разни алчни нечовеци

- или ще им дойде акъла в главата и ще обръщат повече внимание на здравето си

За съжаления, някои неща събарят без да ти гледат автобиографията.

Остава да намеря приложение и на адския, пардон градския, транспорт.

Когато надеждата умира...

Какво ако смисълът на живота е някой някъде там да види какво или колко дълго ни трябва за да се пречупим?

Ако приемем смъртта за окончателен край, то нейното пристигане може да се тълкува различно в зависимост от това, каква посока са били поели нещата от живота преди нейното настъпване. Ако нещата са се подобрявали, то тя е грабеж. Ако нещата са се влошавали, то тя е решение. А ако нещата не са се променяли? Тогава зависи от индивидуалното мнение за монотонността на ситуацията. (За тези които бързат да контрират, че винаги има и добро и лошо и никога няма само от едното ще кажа следното: Ако не вярвате че "добрите" неща могат да настъпват точно толкова, че да те поддържат жив, за да може да ти се сервират "лошите", пробваите моят номер обувки. Краката ми са големи, но с всяка следваща година повече млади израстват до моя номер. И като за капак "наслаждението" от "добрите" неща липсва и не може да се усети, защото в скъперничеството си те не са били оборудвани и с вкус.) Но какво ако животът е бил прекрасен и едва е бил започнал да се влошава? Пак ли е избавление или прибързана кражба? А ако животът е ад, но човек не иска той да свърши, крепен от надеждата, че нещата ще се подобрят? Надеждата е като лекарство - дозата прави отровата. Но как да определим кога дозата става отровна? Дали при скока в първата пропаст трябва да оставим падането да й прекърши врата или ще дадем всичко от себе си само за да я запазим жива, дори и с цената на собствената си безопасност? Надеждата не трябва да се издига в самоцел, но не трябва и да се отрича, че преди да умре, то тя бива и полезна.

Тази публикация да не се разглежда като мнение по въпроса за самоубийството. Queen имат песен за това. Опитал съм се (надявам се успешно) да наблегна на това че човек може да е мъртъв много преди тялото му да умре.

Ето и нещо, което може да се намери за сходно, погледнато под подходящ ъгъл.

наръчник

наръчник (не пътеводител, защото вие никъде няма да ходите, а пък и аз ще съм този, който ще извървява пътя, който ще е от мен към мен с две междинни спирки за ръзтъпкване на краката) за ориентация. ако още не сте се загубили, значи има надежда да оцелеете, докъдето й да стигне този блог:
1) нищо не е това, което е, освен ако то не ви излъже достатъчно убедително, че все пак е
2) всички хора, места, мелодии, настроения, посоки и скорости на вятъра са измислени и нямат нищо общо с действителни такива. ако някой се припознае, да поспи 8 часа и да опита отново. ако ефектът не се отстрани от самосебе си, моля изпратете попълнен формуляр ПМЩ-00.
3) винаги си носете по един картоф. за всеки случай. може и да е от полза.
4) този блог е опит за казване на нещо дълбокомислено, но забулено или поне закодирано в един, два, три... купа, на пръв поглед несвързани, бъртвежи.

ps. понеже запетайките ги раздаваме безплатно, не се учудвайте ако присъстват във всяка от поръчаните от вас гозби.

отправна точка... можеби.

Листът беше нов, чисто бял, застанал застрашително и непоклатимо. Трябваше да е пълен. Беше пълен. В главата ми, стотици, хиляди пъти листът бе изписван от край до край. Напразно. Листът срещу мен винаги си оставаше празен.