something like nothing - madness filled with anything but everything
"It's called a changeover. The movie goes on, and nobody in the audience has any idea."
-- Narrator, Fight Club
Call it a breakpoint [1], though I do not know of any debuggers for real life that will be able to utilize it.
[1] As in programming, not the other stuff.
В петък и неделя гледах партиите на Веселин Топалов. Усещам как пак ме грабва тази игра. Определено ми е интересна (особено с това че шансът не може да ми пречи да печеля :)), но не е и като да имам тяхното мислене. Установих че разчитам, че "ако противникът няма фигури, няма да има с какво да ми създава проблеми", което е много порочна мисъл, защото води дори до размяна на фигури и патови ситуации. Освен ако противникът не е по-зле от мен и накрая не се окажа с малко, но все пак повече от неговите, фигури. Целта е да матираш, а не да не те матират. Не че второто трябва съвсем да се пренебрегва. Гледах, гледах и на моменти не доумявах защо не си обират някои фигури, но рано или късно всичко се изясняваше (досега не бях разглеждал наистина качествени партии шах). Един дървех шах ще е на път за София следващата седмица. Ще видим Христо и Илко за колко добри се имат на тази игра. Определено мога да давам отпор, но не мога да владея/водя играта. Засега...
Една седмица съм в отпуска, за да понапредна с дипломната си, че юни иде.
Колкото до jazz-а - той е фонов шум през последните няколко дни. Въпреки че може би не точно jazz трябва да пише на етикета му. Нещо такова...
Малкият компютър се справя доста успешно със Скайп.
Вчера успях да инсталирам принтера на големия компютър - то не бяха одисеи, то не бяха чудесии. Не че ми трябваше, ама един приятел, на който бях заел кабела ми за принтера, се съмняваше да не го е повредил.
И естествено вчера нищо не мина, както беше планирано и сега ще пропусна една Витоша, за да наваксам с дипломната.
успях да си наруша седмичното въздържание от обяд.
на връщане от работа се срещнах със същата онази личност, която преди време ми пращаше умопобъркано спам.
за капак въобще и не пипнах нищо по дипломната си, имах сили само да заспя.
всъщност преди да заспя все пак успях да подкарам звуковата си карта малкия компютър. след няколко неуспешни опити преди време, най-накрая се преборих със страха си и този път успях. довечера ще тествам как се държи скайп на нея, че леееко не достига до конфигурацията, която би трябвало да издържи Скайп (според сайта на Скайп), но ще видим ние тази работа :)
и все пак си остава предимно безславен ден
започна се с какво сънувах, какво закусвах, какво се случи по пътя към работа.
нито съм първия, нито ще съм последния който са го изпръскали, но това си беше прекалено.
из едни задни улички (разбирай не Иван Асен 2) има една локва на цялата отсечка от улицата между две пресечки, вървя си аз по тротоара и за 2 секудни време се появи иззад завоя някакво малко ванче (знам ли какъв точно тип количка беше) мина по тая отсечка, през локвата и после пак зави в посоката откъдето бе дошло.
реагирах колкото да не ме изпръска 2/3, а само 1/3. ама и това си е много. 10 секунди по-рано или по-късно и щеше да ми се размине. и не е и шофьора да е целял да ме напръска, защото ако бях по средата на улицата щеше да мине през мен - въобще не би реагирал при подобна скорост. и ето къде е проблема, ако тъпото копеле не караше с подобна бързина, щях да съм си сух и той нямаше да е адресат на няколко проклятия.
а като знам и какви глупости останаха за оправяне от вчера на работа... омръзна ми да съм тестов обект на итеративно проектиране! [1]
на всички, които ще ми кажат че това е просто вода: не, не е просто вода, по същия начин, по който и това, което тече от чешмата, не е просто вода.
[1] Снощи гледах едно филмче за Дийкстра и там се споменаваше итеративното програмиране. Хареса ми. Драматичното е че стадата хора са именно толкова умни - колкото едно стадо. Нищо добро няма да види човечеството от разрастващия се идиотизъм [2].
[2] С "идиотизъм" определям това явление, за което частично можете да прочетете тук.
Вчера почти инцидентно отидох на кино, на "Обещанието" в новооткрития Cineplex. Общо взето останах разочарован:
- билетите се оказаха по-скъпи отколкото очаквах, но поне си попълних списъка с недостоверни източници на информация.
- самото качество на филма беше като на видеокасета от преди 10 години, коята е била изгледана най-малко 100 пъти преди да ми се прожектира.
- ефектите във филма бяха смешни - имаше места, където все едно брат ми ги е правил, но все пак имаше и места където бяха добри, колко добри - достатъчно, като за непретенциозното ми око.
- репликите (а може би преводът) на места не бяха съвсем... подходящи.
- историята е разказана като приказка, разбирай като за петгодишни, т.е. нищо по-дълбоко от две копки с лопатата.
- поуката се опитва да стане ясна, но в крайна сметка или аз гледам прекалено задълбочено или тази поука, която се опитва да се прояви, не успява.
- актьорската игра ми изглеждаше да куца. Не съм добре запознат с традициите на театралните им школи, но не ми хареса, особено на главната героиня.
- и като за капак през по-голямата част от филма се чуваше някакво техно, което бяха надули в съседното помещение. Представете се някаква сцена където фоновата музика е нещо бавно и мелодично и героите въобще не са в настроение за техно и изведнъж салона се изпълва с леееко приглушените, но достатъчно силни ритми. Съвсем неподходящо, още повече за древна китайска историйка. Повече в Cineplex ме съмнява да стъпя. Вярно, че не зависи само от тях (не знам как точно е разпределено кой е собственик на разните кутийки из City Center Sofia), ама това си е направо гавра. Щеше да ми е смешно, ако не беше тъжно.
Все пак историята не е съвсем за боклука и може очакванията ми да са били неправилно изградени. Има какво да се каже с историята, има и няколко сполучливи визуални хрумвания, но в крайна сметка бих си спестил гледането на филма, ако предварително знаех какво ще се окаже мнението ми. Просто не ми даде нищо достатъчно ново - нито идейно, нито визуално.
