преместване

Поради различни причини пренасям трибуната си от този блог на следния адрес: http://martlet.info/blog

оказа се

Оказа се, че оценките били готови още миналата седмица, обаче... чак днес ги разбрахме. `ноо инт`ресно.

като извадено от виц

Колко дена са необходими на трима преподаватели да проверят общо 9 писмени работи, ако приемем че всяка писмена работа се състои от по три листа?

Защо три листа - защото аз изписах толкова и предполагам и другите са написали по толкова, като стандартното отклонение не мисля, че може за бъде повече от една страница. Работите представляваха (кратки) писмени отговори на 13 въпроса. Изпитът бе проведен на 4 юли, днес сме 9 юли - явно 5 дена не са достатъчни. Това е просто прекрасен пример за неуредиците в българското образование. По време на изпита бе обявено, че оценките ще са готови до петък (6 юни). Интересно как хора, които би трябвало да се занимават с разработването на системи, пък били те и компютърни, не успяват да се справят с разработването на прости системи за улесняване на обслужването на учащите. ФМИ... просто... не`ам думи. Освен, че може би целта на действията им не е улесняване на обучаваните по същия начин, по който целта на управляващите ни не е нашето благосъстояние, а тяхното собствено. Как после да не изпадам в състояние на разочарованост?

щях да забравя

Завършилите ФМИ могат да се имат за много велики (някой несъмнено са), обаче на мен на няколко пъти ми се случва да се убедя, че несъмнено има и доста пълнеж - може би не толкова, колкото в Информатиката на УНСС, но несъмнено не всичко що блести е златно. И така реших да подхвана темата с изцепки на завършили ФМИ, като първа ще е тази от вчера, а за предходните след време, след като начертая една-две диаграмки, от които има нужда изложението. Та... Колега не успя да направи разлика между обработка, използваща асинхронни ключове за криптиране на данни (да де, ключове за асинхронно криптиране...), и обработка, която асинхронно обработва данни. Ставаше въпрос за протокол за обмен на информация (която се криптира, затова и присъстваха ключове за асинхронно криптиране) и дали въобще е възможно и ако да, то какво е необходимо, за да може комуникацията да е един към много. И нетърпелив колега (не този, на който бе зададен въпроса) енергично отбеляза, че щом има "асинхронни ключове" (така бяха посочени на демонстрационните слайдове) няма проблем за асинхронна обработка. Сега, аз приемам, че може аз да съм уникално глупав (от време на време), обаче в конкретната ситуация си мисля, че съм прав, а отговорилият само се изложи.
А това, че не бе разпознат замисъла на въпроса ми и впоследствиеполученият отговор съвсем не ми отговаряше на въпроса е отделен въпрос. Вече свикнах да не ми се разбира какво питам. То нищо не ми се разбира, не само това, което питам.

разсейващо

Знам, знам, знам. Не съм писал от доста време, но си имам и причини. А ако не ги признаете, ще си измисля някакви - няма да са ме спрете я.
Та, това тук запада като местенце за словоизлияния, защото си се оборудвах с хостинг и се каня там да се развихря. И си намерих една тема за Wordpress, ама такава в полусуров вид, и като се захванах да я оправям и... мина времето. (И нека се знае че аз на PHP никога не съм писал - само от време на време ми се налага да дебъгна нещо, та...) Оставаха й няколко трески за дялане когато надойдоха изпитите. Така де, със страшна сила дойдоха и времето ми окупираха. Добре че й се вижда края на обсадата, че водата е на привършване.
Та, първо, че се залъгвах, че ей, на, след два дена ще се разпиша другаде, второ, че нещо все тъмни облаци щат да ми излизат изпод пръстите и трето, че... стига ви толкова - малко диета!

За да не се чудите защо това е тук сега - защото имам изпит утре и нали трябва все с нещо да се разсеям, за да не успея да си науча.

закъсняло

времето след изборите съвпадна и с други прояви на наглост - по повод авторските права (и тези за разпространение) - ето отправна точка.

ще ми се да емигрирам, не от страната, не от планетата, а направо от животинския ни (че и социален) вид. имал съм немалко размисли по въпроса, но ще видим кога и дали ще успея да ги опиша[1].

очаквайте продължение...

[1] съвсем не се свеждат до евгеника и т.н.

миш-маш

Напоследък нещата са истински миш-маш. С работата, учението, размислите в свободното (хахаха!) време и пропастта в личен план. Все едно един куп мисловни нишки са във война за мозъчни ресурси и проблемът идва не толкова от войната, колкото от това че нишките са приспособяващи се и с изменчиви стратегии, което води до постоянна промяна коя нишка текущо има надмощие. Най-голяма жертва на войната е писането ми на код, което като професионалист (хахаха!) се опитвам да бъде най-вече от кода по собствените ми проекти, а не тези в работата. Което пак "не е гот", ама... Всичко около мен се отдръпва, сякаш съм на остров с диаметър 2 метра, а водата около острова се отдръпва встрани от острова (сигурно Моисей е на някой съседен остров, но се е напил и мерника му не става за нищо в момента), образувайки сериозна пропаст около "брега". Отвътре ми идва постоянно да си тананикам началото на "All along the watchtower". Рефренът от началната музичка на Scrubs (не знам точното наименование на това "нещо") също не е за изхвърляне. Ставам все по-озадачен от жените, човечеството и въобще цялата постановка, която ни е натрапена.

семена на отчаяние

извадка от разговор, който проведох днес. нищо чудно, че напоследък не съм в творческо настроение, макар да има и други причини за това.

warkin: България може би някъде от 50-та година насам се е превърнала в машина за доене на народа
warkin: храни добитъка с надежда, обещания и от време на време малко вода и въздух
warkin: а изцежда от него всяка една възможна капка стойност
warkin: потта също се прибира да не би добитъка да се усети, че го експлоатират дотолкова, че да се поти
warkin: и фабриката си има шефове
warkin: и те обират всичката печалба
warkin: вярно, от време на време им се налага да се простят с незначителни суми, с който се закупуват гореспоменатите вода и въздух, ама те са силни, успяват да преживеят тези мимолетни периоди
warkin: седя и се чудя как въобще просъществуваме

Който не работи няма да работи.

Днес отучвах и отработвах. Мразя подобни постановки. Съвсем не съм за това да се почива без причина, така че не искам хем да почивам тогава, хем сега. Просто тогава да се работи. Какво като с промяната се получават 4 почивни дни? А ако празникът бе сряда, щяха ли да ни карат да отработваме/отучваме 2 дена, за да имаме 5 работни дни? След около месец очаквам същите изпълнения - пълни простотии.

за 13

Вчера за пореден път се убедих, че, явно, се помещавам в някакво собствена линия на времето, времево изместена (time-shift-ната) спрямо общата времева линия.
Понякога избързвам, понякога изоставям - със сигурност има разтягания поне в една от двете линии. Ако е като с пространството, то, може би, масата ми изкривява времето... :) Трябва да вляза във форма.

-----

Вчера на един от автобусите, с които се возех, му се строши нещо точно до моята седалка - или поне шофрьорът отвори отвора в пода до моята седалка, за да види, че нещо се бе потрошило. Пък за една спирка не си заслужаваше да чакам 15-тина минути рейс и се прибрах пеш. Уфф!

урок за деня

Току-що ми хрумна интересен извод, който може да бъде представен чрез следния съвет:

"Ако искате да накарате някоя жена да спре да Ви говори*, кажете й че я обичате**.

Внимание: Неправилното прилагане може да доведе до увеличение на изговаряния обем!"

* Или поне да не Ви говори толкова много.
** Необходимо условие е тя да не е подозирала подобни чувства у Вас.


пс. Не че само това ми се е случило от последното ми появяване тук, но другите събития все още се осмислят и не са във форма за публикуване.

Звуци за здрач и зори

"Звуци за здрач и зори" - така съм решил да си кръстя колекцията за приспиване и събуждане. Това YouTube... имало полза от него.

Днес узнах най-сетне произходът на онази мелодия със струнните инструменти, на която отдавна й бях фен, и която съм споменавал.
Оказа се Clint Mansell - Lux Æterna. Не че и производните й не ми допадат, ама друго си е да можеш да посочиш с пръст изначалния виновник.

drafts

От известно време пиша, но запазвам написаното като чернови, защото все не ми харесва с нещо. Нещо определено не е наред с мен. Не мисля, че преди да го намеря, пребия от бой и изхвърля от дълбините на там, каквото ми е в главата, ще харесам какво пиша. (Разбира се това сега е изключение, а дано е и подобрение).

идейно

Какво бихте казали ако например при следващия смъртен случай в българска болница или сериозно увреждане на здравето поради небрежност, немарливост, необразованост, самонадеяност и т.н. от страна на лекар, да спретнем една блокадка - например пред Народното събрание. Повярвайте ми повод ще имаме, въпроса е да бъдем достатъчно информирани за появата му. Ама по-добре от сега да си измислим искания или не - по-добре на място да създаваме хаос и да ангажираме колкото се може повече държавни администрации - така поне няма да стоят да си чоплят носа него ден. Вярно че с тела по-трудно се прави блокада, отколкото с коли, но все пак може да се пробваме. Особено на фона на последните неновини около здравеопазването в България.

За тези, за който здравеопазването е прекалено болна тема, може да изберем друга причина - например при следващото ПТП с човешки жертви. Ами така де, от къде накъде ще ни избиват докато спазваме ЗДП!

Или пък следващия път, когато на някой му поискат подкуп за да му дадат изпит, а може и следващия път, когато студент предложи подкуп на преподавател, последният да сезира обществеността и да си спретнем блокадката.

Ще кажете че това последното не е съвсем сериозно, ами тогава я да се дигнем на следващия закон (или въобще административен акт) който приемат. Най-вероятно няма да е в интерес на гражданите на България (т.е. на онези 95% процента от гражданите, които не са на върха на пирамидата). Тези техни безумия все повече ме карат да се замислям над практиката веднага след изборите да ги вкарваме в затвора, така и така ще правят мизерии. Дано само не вземат да приемат собствената си адмистия.

най-сетне

не ми се пише...

нито за конфликтите с колеги, породени от незавършени проекти, вината за които (съвсем неоснователно) се опитват да прехвълят на мен,

нито за отвратителното облужване в заведението където бяхме за годишния банкет,

нито за протяжните 4 пътувания до бургас и обратно (за сметка на това пък четох О. Хенри и ми хареса),

нито за това как баща ми за пореден път ме накара да се заричам, че повече по компютъра му нищо няма да пипам,

нито за това как презентацията ни я изместиха последна и докато дойде нашият ред аудиторията намаля, а останките от нея с последни сили бореха дрямката,

нито за това колко нереална е гледката пред погледа ми в момента, дължаща се предимно на високата ми температура и няколкото медикамента,

нито за това колко безсмислено е да съм се лог-нал в Google, да отида в "My Account", да видя "Blogger", да го избера и да се наложи *отново* да въведа кой съм и да се удостоверя с паролата си.