Остатъците от деня

Съдейки по остатъците от деня, той беше противен, нахален, озлобен, нереално грозен с многобройните си обрати и това, което най-много ме радва - привършващ.

не съвсем

Най-сетне "решавачката" ми на судоку проработи. Почнах я преди два дена и бързо я написах, но в бързината бях създал няколко много досадни грешки. Тя може и вчера да е работила, но да не съм разбрал, защото имах прекалено много излишен output. Днес го поразчистих, разбира се попромених и някои неща по самата логика, и си работи. Тествах я с няколко задачи от websudoku.com и се справи с всичките. Ето тук има една online "решавачка", но dzver май не е много уверен дали би решила всяко задание. (Едно задание го реши на два пъти - на първия пас само един ред попълни, а на втория всичките, базирайки се и на частичния резултат от първия пас. Не му знам логиката, но явно не е като моята). Проблемът е, че моята е написана на Python и идея си нямам как да я направя по-достъпна - web, gui (в момента началните стойности се записват в самия скрипт). С web програмирането съм много изостанал, а все още не съм се захванал да правя графични интерфейси с Python, въпреки че съм разглеждал някои възможности (предимно PyQt и Tkinter). Не че скрипта ми е много велик (най-обикновена рекурсия с изчерпване), но ако има някой заинтересован, мога да му го пратя, пък ако иска да му прави някакъв интерфейс.

---

portage-2.1 е stable!!! Много радост, много чудо. Само дето тъкмо днес няма да имам време за него - ще се изживявам като хардуерист в помощ на чичо ми. Не че имам нещо против както ми е тръгнало днес да се справя с камерата и монитора му при все че в момента идея си нямам какви магии ще им правя като ми попаднат в ръцете.

---

Най-лошото, обаче, е че сред плановете ми за деня дипломната ми не успя да се вреди. Има някакви слаби надежди да ми се лепне към края на деня, но дано имам сили, че то тоя път до Надежда (2 седмици с камили) може съвсем да ме съсипе.

---

Много се разписах днес, ще вземат да ви заболят стомасите, я бегом марш на разходка!

withheld

I feel "like destroying something beautiful."

като за последно

Колебая се между 103 и 104. Ама хайде нека е 103, че е и просто число.

Вчера...

...победих crafty. Вярно, че го бях настроил, колкото се може по-слабо да играе, но все пак го победих след една доста дълга серия от разромяващи негови победи над мен. Което все е нещо. За съжаление радостта ми не трая дълго (ах, каква радост беше), тъй като 6 часа след мен и брат ми го победи. Все още не съм разглеждал играта на брат ми, но... толкова ли те се стърпя и той, да ме остави малко да се порадвам.

Следобедът мина тихо в Домата на "6 септември" на чаша Столично и мексиканска салата. Поне наваксахме с Тишо де-що се е случило за последните два месеца. Доматът май ще ме спечели за седянка в неделя следобяд.

А останалото някакси се изплъзна между пръстите и денят завърши безславно с изчитане на поредните n статийки от wikipedia. Не можах да намеря информация за Бейнеус Гатрикс. Ще поправим тоя пропуск, веднъж да си защитя дипломната. 7-ми иде.

нещо

Седим и мислим. Седим и мислим. Седим и не можем да не мислим. Седим и мислим за това как да спрем да мислим. Седим и мислим, че е невъзможно да спрем да мислим. Седим и им се чудим как го постигат. Седим и човек би казал, че мислим все едно шах играем. Седим и мислим как не трябва да продължаваме да седим. Седим и мислим за всичко, което ни изглежда очевидно и се чудим дали и за другите е такова. Седим и се плашим да кажем каквото и да е, да не би да повторим някой. Седим. Седим и седим. А, на мисленето май му се свърши дъхът!
Ставаме и излизаме през вратата.

А пред нас - стол.