jazz, шах и отпуска

В петък и неделя гледах партиите на Веселин Топалов. Усещам как пак ме грабва тази игра. Определено ми е интересна (особено с това че шансът не може да ми пречи да печеля :)), но не е и като да имам тяхното мислене. Установих че разчитам, че "ако противникът няма фигури, няма да има с какво да ми създава проблеми", което е много порочна мисъл, защото води дори до размяна на фигури и патови ситуации. Освен ако противникът не е по-зле от мен и накрая не се окажа с малко, но все пак повече от неговите, фигури. Целта е да матираш, а не да не те матират. Не че второто трябва съвсем да се пренебрегва. Гледах, гледах и на моменти не доумявах защо не си обират някои фигури, но рано или късно всичко се изясняваше (досега не бях разглеждал наистина качествени партии шах). Един дървех шах ще е на път за София следващата седмица. Ще видим Христо и Илко за колко добри се имат на тази игра. Определено мога да давам отпор, но не мога да владея/водя играта. Засега...

Една седмица съм в отпуска, за да понапредна с дипломната си, че юни иде.

Колкото до jazz-а - той е фонов шум през последните няколко дни. Въпреки че може би не точно jazz трябва да пише на етикета му. Нещо такова...