нещо

Седим и мислим. Седим и мислим. Седим и не можем да не мислим. Седим и мислим за това как да спрем да мислим. Седим и мислим, че е невъзможно да спрем да мислим. Седим и им се чудим как го постигат. Седим и човек би казал, че мислим все едно шах играем. Седим и мислим как не трябва да продължаваме да седим. Седим и мислим за всичко, което ни изглежда очевидно и се чудим дали и за другите е такова. Седим и се плашим да кажем каквото и да е, да не би да повторим някой. Седим. Седим и седим. А, на мисленето май му се свърши дъхът!
Ставаме и излизаме през вратата.

А пред нас - стол.