извън

Поради заетостта покрай магистратурата и значителната преработка на едни мои прозорци за коледната версия на един от проектите ни времето непрекарано в сън клони към минимум, а
времето прекарано в размисли по свободни теми просто не съществува.

няма справедливост

В последния си пост от преди 2 дена споменах IDE-то което използваме на работа и вчера то се скъса да забива сякаш замаено от звездната слава и изпълнено с надежди пак да се намери на тази страница. То, че така става е очевидно, но уловката е че това е последно предупреждение към него, че без значение как се държи повече дума за него тук не ще бъде написана.

---

Иначе вчера беше отвратителен ден в личностен план. В глобален може и да не е било толкова зле - трябва да попитам света за това.

---

Колкото до заглавието на този пост... просто констатация, направена преди доста време. Справедливостта е човешка конструкция, използвана за (само)заблуждение. А ако съм пропуснал да кажа, то сега му е времето: Човечестово е оцеляло, защото човекът е майстор в това да се самозаблуждава. А тъм където лице А заблуждава лице Б, си е пак самозаблуда - лице Б се самозаблуждава, че лице А не го заблуждава. Дори се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме.

backwards

An hour ago my IDE crashed... again. That was nature's way of telling me to go home.

Those last few days thing have been going... well, actually, they've been staying right where they are. Not only they've stagnated, but they've also prevented anything substantial from happening. Bloody world conspiracy - preventing me from happyness by throwing me into molasses! :P Like the worms say: "Just, you, wait!"

And this is in memoriam of times long passed.
"In trying to find out who I am, I missed being whoever I am."

ps. I do have a whole bunch of stuff to say, I just have to figure out how to pour it out into a cohesive form.

да затриеш файл

Thunar много ми допада. Толкова лесно се вършат някои неща с него. Ето, например, снощи с лекота започнах да трия директория (избрана вляво) вместо файл (избран вдясно). Кажи-речи се усетих навреме и днес уж правих "undelete" (с reiserfs съм, така че почти е възможно да се направи undelete). Довечера ще се види резултата, защото тази сутрин не ми стигна времето за това. Като стана въпрос за недостиг на време - OpenFest-а тази година "леко" ще го попропусна именно поради неотложност на разни други задачи.

not unlike a dream

These last few days were not quite ordinary, more like a sting of dreams, rushing after each other. Do not get me wrong, I do not mean the blissfull happy dreams, nor sordid chilling nightmares. I mean the kind of dreams that have a lot of things happen so fast, that when (and if) you ever take a second to look back (or try to recollect the dream) it all seems like... nothing actually happened. The sort of pushy emptyness going for the lunchbreak passing along the fruitcake only to splash upon the eventuality of tomorrow's stale bread. Or maybe, just maybe, I have no clue what i am talking about. But I do know that I even forgot a birthday yesterday. So something must be cooking, otherwise the smoke wouldn't be going back into the chimney, right?

ps. Looking for a quote from Lewton I found the lyrics to the song sang by Samael.