семена на отчаяние

извадка от разговор, който проведох днес. нищо чудно, че напоследък не съм в творческо настроение, макар да има и други причини за това.

warkin: България може би някъде от 50-та година насам се е превърнала в машина за доене на народа
warkin: храни добитъка с надежда, обещания и от време на време малко вода и въздух
warkin: а изцежда от него всяка една възможна капка стойност
warkin: потта също се прибира да не би добитъка да се усети, че го експлоатират дотолкова, че да се поти
warkin: и фабриката си има шефове
warkin: и те обират всичката печалба
warkin: вярно, от време на време им се налага да се простят с незначителни суми, с който се закупуват гореспоменатите вода и въздух, ама те са силни, успяват да преживеят тези мимолетни периоди
warkin: седя и се чудя как въобще просъществуваме