най-сетне

не ми се пише...

нито за конфликтите с колеги, породени от незавършени проекти, вината за които (съвсем неоснователно) се опитват да прехвълят на мен,

нито за отвратителното облужване в заведението където бяхме за годишния банкет,

нито за протяжните 4 пътувания до бургас и обратно (за сметка на това пък четох О. Хенри и ми хареса),

нито за това как баща ми за пореден път ме накара да се заричам, че повече по компютъра му нищо няма да пипам,

нито за това как презентацията ни я изместиха последна и докато дойде нашият ред аудиторията намаля, а останките от нея с последни сили бореха дрямката,

нито за това колко нереална е гледката пред погледа ми в момента, дължаща се предимно на високата ми температура и няколкото медикамента,

нито за това колко безсмислено е да съм се лог-нал в Google, да отида в "My Account", да видя "Blogger", да го избера и да се наложи *отново* да въведа кой съм и да се удостоверя с паролата си.