безпомощност

Вчера, в рамките на един разговор, излагайки свои виждания за определени психологически аспекти на човешкото поведение, останах неприятно изненадан когато се оказа че почти дословно това са размисли на свъсем друг човек, който дори и книга е издал относно тях. Все пак това не е моята област на експертиза и е нормално (или поне така си мисля), да не съм запознат с достатъчно голям брой съществуващи трудове в нея. И все пак остана нагарчащото неудовлетворение, че не съм успял д асъздам изцяло нова единица от човешко познание. Което от своя страна е неминуемо с значителното разрастване на човешкото познание и практическата невъзможност един човек да бъде запознат с всичко известно до момента, с цел когато създава, да не повтаря някой друг. А разработвнаето на система, която да обхваща всичкото известно познание, с цел лесно намиране на повторения, поне на пръв поглед, съвсем не ми изглежда като лека задача. Но дипломна работа се задава в обозримото бъдеще, така че може да захвана поне това как би трябвало да се подходи към разрешаването на проблема с проектирането, изграждането и управлението на процесите на проектиране и изграждане на подобна система.

пс. Само да отбележа, че от доста време ми се върти из главата и един друг, свързан с този, проблем. Човек да не споделя създадено знание, поради опасение, че то е прекалено очевидно (или поне на него изглежда такова), за да не е представено преди това от някой друг. Само дето то често си е съвсем новичко за широката публика и въпреки това никога не достига до тях. Но за това в друг разговор.