and again, and...

yep! instead of dripping the final drop that will spill the glass over they keep pouring out a whole drum over the glass... true, i can swim, but i'd rather prefer to langolierize 'em.

beyond agile

Heard about agile programming? Well, do you know what is beyond agile? Yes, I can wait. But if you know the answer, it's not likely that you'll be reading this. Or anything for that matter. See, what I call fluid programming, is not for just about everyone. What is fluid programming - it's like being hit by a slice of lemon wrapped around a brick (courtesy to D. Adams) while chasing shadows in a pitch black labyrinth... blindfolded. What's with the blindfold in a pitch dark anywhere? Just take my word for it. And how shadows are being cast in a pitch black anywhere? Beats me. It's not so much like foretelling by throwing remnants of bones up in the air, but more like taking a guess on where did a sneeze went yesterday morning - the one sneeze you had last month, that is. Seems like my summer assignment in beans-foretelling missing values in a heap of Excel tables was the initiation into this endeavour. This everyday rewriting of a form of already quite complex logic. Trying to grasp a piece of infinity... Actually, with the proper amounts of humour it's bearable, but what happens when the supplies of humour are depleted? We'll find out in the next week's episode...

# written under the influence of Zoo York (by Paul Oakenfold), listened from a random video from video.google.com that used it as a background sound. those violins, those violins...

безпомощност

Вчера, в рамките на един разговор, излагайки свои виждания за определени психологически аспекти на човешкото поведение, останах неприятно изненадан когато се оказа че почти дословно това са размисли на свъсем друг човек, който дори и книга е издал относно тях. Все пак това не е моята област на експертиза и е нормално (или поне така си мисля), да не съм запознат с достатъчно голям брой съществуващи трудове в нея. И все пак остана нагарчащото неудовлетворение, че не съм успял д асъздам изцяло нова единица от човешко познание. Което от своя страна е неминуемо с значителното разрастване на човешкото познание и практическата невъзможност един човек да бъде запознат с всичко известно до момента, с цел когато създава, да не повтаря някой друг. А разработвнаето на система, която да обхваща всичкото известно познание, с цел лесно намиране на повторения, поне на пръв поглед, съвсем не ми изглежда като лека задача. Но дипломна работа се задава в обозримото бъдеще, така че може да захвана поне това как би трябвало да се подходи към разрешаването на проблема с проектирането, изграждането и управлението на процесите на проектиране и изграждане на подобна система.

пс. Само да отбележа, че от доста време ми се върти из главата и един друг, свързан с този, проблем. Човек да не споделя създадено знание, поради опасение, че то е прекалено очевидно (или поне на него изглежда такова), за да не е представено преди това от някой друг. Само дето то често си е съвсем новичко за широката публика и въпреки това никога не достига до тях. Но за това в друг разговор.

Жени, престанете...

... да си вирите кратата! Не, нека се изясня! Крачолите на панталоните ми съвсем не са за почистване на обувките Ви. Без значение дали стоя прав до Вас или съм седнал, из градския транспорт, работна среща, или на лунна дюна. "Извинете" не оправя нещата, първо, защото инцидентите са редовни, и второ, защото "извинете" обикновено не присъства. Вземете се съобразявайте малко с околните. Аз, всъщност, май забравих на кого говоря.
Не че заплашвам, ама под тоя стрес ще взема да развия тикове с ръце, неблагоприятни за цвета на вашите скули. Странно наистина, че ще се проявяват само когато имам маркер под ръка, но това е живота - странно нещо.