закъсняло

времето след изборите съвпадна и с други прояви на наглост - по повод авторските права (и тези за разпространение) - ето отправна точка.

ще ми се да емигрирам, не от страната, не от планетата, а направо от животинския ни (че и социален) вид. имал съм немалко размисли по въпроса, но ще видим кога и дали ще успея да ги опиша[1].

очаквайте продължение...

[1] съвсем не се свеждат до евгеника и т.н.

миш-маш

Напоследък нещата са истински миш-маш. С работата, учението, размислите в свободното (хахаха!) време и пропастта в личен план. Все едно един куп мисловни нишки са във война за мозъчни ресурси и проблемът идва не толкова от войната, колкото от това че нишките са приспособяващи се и с изменчиви стратегии, което води до постоянна промяна коя нишка текущо има надмощие. Най-голяма жертва на войната е писането ми на код, което като професионалист (хахаха!) се опитвам да бъде най-вече от кода по собствените ми проекти, а не тези в работата. Което пак "не е гот", ама... Всичко около мен се отдръпва, сякаш съм на остров с диаметър 2 метра, а водата около острова се отдръпва встрани от острова (сигурно Моисей е на някой съседен остров, но се е напил и мерника му не става за нищо в момента), образувайки сериозна пропаст около "брега". Отвътре ми идва постоянно да си тананикам началото на "All along the watchtower". Рефренът от началната музичка на Scrubs (не знам точното наименование на това "нещо") също не е за изхвърляне. Ставам все по-озадачен от жените, човечеството и въобще цялата постановка, която ни е натрапена.

семена на отчаяние

извадка от разговор, който проведох днес. нищо чудно, че напоследък не съм в творческо настроение, макар да има и други причини за това.

warkin: България може би някъде от 50-та година насам се е превърнала в машина за доене на народа
warkin: храни добитъка с надежда, обещания и от време на време малко вода и въздух
warkin: а изцежда от него всяка една възможна капка стойност
warkin: потта също се прибира да не би добитъка да се усети, че го експлоатират дотолкова, че да се поти
warkin: и фабриката си има шефове
warkin: и те обират всичката печалба
warkin: вярно, от време на време им се налага да се простят с незначителни суми, с който се закупуват гореспоменатите вода и въздух, ама те са силни, успяват да преживеят тези мимолетни периоди
warkin: седя и се чудя как въобще просъществуваме